Уилям Х. Уайт е казал веднъж: „Трудно е да се създаде пространство, което няма да забавлява и привлича хората – това, което е забележително е все пак колко често това се случва“

Днес много обществени места изглежда умишлено се проектират да бъдат гледани, но не и докоснати . Те са стерилни, чисти и празни – сякаш искат да кажат, „няма хора, няма проблем“. Но за нас, когато публичното пространство е празно, вандализирано или се използва без желание, това обикновено е индикация, че нещо не е наред с проекта, или неговото управление, или и двете.

Следните двойки от снимки илюстрират някои от най-честите проблеми на обществени места.

Липсата на места за сядане – много обществени места дори не предоставят място да се седне. Така, при продължителните си разходки само и само да се чувстват удобно, хората често са принудени да се адаптират към ситуацията по свой собствен начин. Понякога те просто се предават и сядат на земята или настилката с риск да се оцапат, или ако могат просто сядат на вестник, чанта или куфарче (втора снимка).

Липсата на добри места за сядане е също толкова важен въпрос. Например, избор на места на слънце или на сянка може да направи всичко различно и оказва влиание върху  успеха на дадено място, в зависимост от климата и местоположението му. Възможността на хората да седнат в близост до детска площадка или в контекстът на други дейности и забавления, е от решаващо значение.

Липса на атарктивно и събирателно място – Това включва дейности, които хората искат или се нуждаят, като детски площадки или места, където различни елементи автобусна спирка, вендинг количка, външни места за сядане, кафе се комбинират, за да се създаде една точка събирателна точка или място. Храната е често решаващ елемент за едно успешно публично място.

В Париж „Парк де ла Вилет (долу) има места, които принуждават хората да седят в необщителни места и знаци, които ги молят да не се качват на скулптурата.

Въпреки, че е разположен само на един участък от крайбрежната магистрала на Тихият океан , този парк в Лагуна Бийч е наситен с дейности, хранене, игри  и места за сядане. Той е жизнен, здравословен и е отлично  място за събиране.

Лош вход и визуално недостъпно  място – Ако пространство трябва да се използва, хората трябва да могат да го видят и те трябва да бъдат в състояние да стигнат до него. Снимката по долу показва един лош пример:

Тъмен или тесен вход, като този например в Bryant Park в Ню Йорк (горе), задържа и отблъсква хората, вместо да ги покани. Същия вход (долу), преработен, за да бъде по-приветлив и открит, има и павилиони, които продават кафе и сандвичи и вътрешността на парка, се вижда от улицата.

Дисфункционални харектеристики. Често дадени характеристики и елменти са предназначени само, за да се акцентира върху пространството. Те обслужващи повече визуалното представяне отколкото функционалността, вместо да насърчава дейностите които се позиционират около тези публични места – Примерът е бреговият парк в Барселона, по-долу.

Добри характеристики, като например приятелската горила от Зоопаркът в Берлин(долу), насърчават социалните функции и дейности.

Пътища, които не отиват там, където хората искат да отидат

Пътища, които водят до никъде не са безполезни, както е показано в този парк намиращ се във Финикс, Аризона парк (отгоре).

Люксембургските градини в Париж обаче (долу), показват изкуството на правене на един път, който охажва хората по него, или им дава възможност да спрат и да се отпуснат.

Доминиране на мястото от превозни средства. В съвременият град проблем  може да се окаже и, че има липса на пешеходни пътеки или улици, които са твърде широки, или липса на тротоари.

А главната улица не е магистрала. Човек не трябва да се страхува да прекоси улицата сам и още по-лошо е когато се налага да се образуват групи, като на George Street в Сидни, Австралия.

Преминаване на улицата трябва да е лесна и удобна дейност. Дори и да трябва да чакаме (Париж, Франция).

Празни стени или мъртви зони около краищата на място Районът около пространството е също толкова важно за успеха на проектирането и управлението на самото пространство.

Празната стена (долу) не допринася с нищо за дейността по улицата. В действителност, зоната дори не изглежда реално, а по скоро е мрачно и плашещо място.

Неудобно разположени транзитни спирки за автобус или влак разположени на места, където никой не иска да ги използвате, са добра рецепта за провал.

Транзитната спирка ако се намира в оживено и активно място не само ще направи това място по-добро, но и ще увеличи  използването и.